Американците си имат техните „флапджакс”, а българите имаме нашите палачинки. Изглежда, че културата не е култура без своя собствена палачинка. Вярно е, че изящните и еластични златни дискове са по-разпространени на запад, но палачинки цвърчат по тиганите и в Индонезия, Сирия и Китай. Да перефразираме, настоящата палачинка е елементарна, но е предизвикала палачинкова пандемия по целия свят.
палачинки с шоколад
Защо е така? Какво е толкова специално в палачинките, че те предизвикват историята и прескачат националните граници. Какво ги причислява към горния ешалон на основните храни заедно с пудинга, супите и останалите храни, които карат човечеството да се облизва. Палачинката дори се е изкачила до толкова високо в кулинарната стълбица, че заема впечатляващи размери в нашето въображение, вдъхновявайки приказки, истории, фестивали, смешни състезания и ритуални боеве с храна. Как може подобна скромна храна да постигне всичко това?
Много е просто за обяснение.
Палачинките са едни от първите „фаст фуудс” храни.
Палачинковата смес се състои от евтини и лесно откриваеми съставки – мляко, брашно, масло или олио, яйца, дори само брашно и вода в някои рецепти. Веднъж приготвена, сместа може да престои във хладилника. Готвачът не е необходимо да притежава специални умения, а просто тиган и огън. Американските заселници дори са ги приготвяли на остриетата на своите сечива върху искрящия огън, откривайки царевичната питка, по-известна като „хоекейк”. „Те са наистина лесни за приготвяне и не ти трябва дори печка. Те са добър отговор на необходимостта” – казва Наоми Дюгуид, съавтор с нейния съпруг на книгата „Рецепти: Най-полезният микс от брашно и традиции от целия свят”. Тя е израстнала, хапвайки палачинките на баба си – жълтеникави и приготвени с яйца от домашни кокошки, оваляни в захар и лимонов сок. На едно от многото нейни пътувания до Югоизточна Азия тя импровизирала семейната рецепта, използвайки кокосово мляко и приготвяйки палачинките на сач. Сервирала ги е с палмова захар и лимонов сироп. „Всичко е заради еластичността, не става въпрос за формули, и именно поради това палачинката пасва на толкова много хора”, казва Дюгуид.
Точно затова са известни безброй версии на палачинките, с толкова много културни особености. Те могат да бъдат предястие или основно ястие, закуска или вечеря, улична храна или луксозен десерт. Холандците приготвят техните палачинки във фурната, получавайки хибрид между палачинка и суфле. Индонезийците пък ги завиват около захаросано с кокос месо. Британците ги хапват със закваска, дупчени кексчета с консерванти.
Палачинките, всъщност са такова изкушение, което трудно може да бъде дефинирано. Според „Оксфорд Къмпани ъф фууд”
палачинката се състои от смес – микс от брашно, яйца и мляко, запечена в плосък тиган – сач или в обикновен такъв, намазан с масло
. Джон Мариани в неговия „Речник на Американската храна” ги свежда до „плоски кексчета, приготвени на тиган и запечени от двете страни. Бележитата Барбара Хабър сочи, че те се приготвят на гореща повърхност с житена смес. Дюгуид твърди, че определянето на палачинката е в зависимост от местоживеенето на човек : „Мисля, че културата е определяща”.
Истинската магия на палачинките се крие във факта, че след едно сравнително евтино и опростено приготвяне се получава такъв изкусителен вкус. Малко неща в живота дават толкова много от толкова малко. Това обяснява как тя е оцеляла през различните хранителни революции като появата на френското нискомаслено течение и американските диетични движения. Всяка сутрин в Бъркли, Калифорния, в „Оушън Динър” ще намерите кехлибарените палачинки редом до всички новонавлезли храни в Америка. Когато Бет Кронинг отваря своята закусвалня през 1982, палачинките бързо заемат централно място и именно заради това си качество те остават сред американските храни, преоткривани отново и отново досега.
Всъщност палачинката има доста история зад гърба си. Тя е наследник на ранните плоски хлебчета, печени по горещите камъни в Неолита. Как те са отделили от ранните плоски хлебчета остава загатка, но истински бум предизвикват римляните – разпространявайки ги из Европа и Африка. „Апициус” – древната римска готварска книга, включва рецепта с пипер и мед. Палачинките надживяват и Римската империя и през средните векове навлизат плоските сачове като един от основните инструменти за приготвянето им. През 1430г. Английски кулинарен ръкопис също споменава палачинките, а в най-старата Холандска готварска книга, от 1514г. са включени дузина рецепти.
Английските и холандските заселници не само донасят в САЩ техните разнообразни палачинкови рецепти, но също така започват да ги налагат в американския бит и кулинарна култура. За кратко американците ги обявяват за свои и те се появяват вече като „флипинг джоникейкс” и т.нар. „флат карс”- една фундаментална нова закуска във времената на изграждането на американската нация. Джеферсън дори си ги е поръчвал в прочутото „Монтичело”. Писателят Джеймс Купър е посрещал с тях приятелите си в Париж. Първата професионална смес е представена на изложение в Мисури в 1889г. и след нея се появяват и веригите Палачинкови къщи. Холандците отварят стотина, но веригата „IHOP”, отворила през 1958 г. в САЩ, достига бройката от 1 186 заведения.
В Норвегия, Германия и САЩ имат приказки за бягаща палачинка и във всички тях накрая тя бива изядена.
В много европейски страни, празника „Марди грас” или „Шроув тюсдей”, бива известен преди и като палачинковия ден. Плата от палачинки биват консумирани, за да бъде използвано останалото брашно и яйца, забранени през следващите дни на пости. В Англия традицията продължава с празненства като Великия палачинков ден, през които училищните готвачи в Уестминстърското Абатство приготвят огромни палачинки за тълпите ученици. Момчето, което се измъкне от палачинковото меле с най-голямото парче палачинка, получава и награда. В Олни, Англия, съществува религиозен празник, известен като Палачинковото състезание. През годините от 1445 насам, местните домакини, държейки тигани, спринтират 375 метра, докато обърнат палачинката в тях три пъти. Първата, пристигнала в църквата, трябва да сервира палачинката на човека на камбаната и да бъде целуната от него, за да спечели. Победителката от 2005г. постига рекорд – 68 секунди. Подобни състезания се провеждат и в Либерал, Канзас в САЩ.
Палачинките не са натоварени с толкова релизиозно значение в САЩ, колкото в Англия, но те остават предпочитаната храна и в църквата, и за множество други случаи. Всяка година местните в Спрингфилд, Масачузец, хващат тиганите и се надпреварват да направят най-голямото количество палачинки в света. През 2002г. те сервират почти 76 000 броя.
Палачинката също вдъхновява и едно от най-разпространените изрази „плосък като палачинка”. Фразата възниква и се утвърждава в Канзас и екип от учени я слагат в речника на американските изрази през 2003г. – така идва и признанието за мястото на палачинката в Американската култура и бит.
